Макс Щирнер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фридрих Ницше, Карл Маркс, Ема Голдман.
Макс Щирнер Max Stirner | |
германски философ | |
Роден |
25 октомври 1806 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
Религия | атеизъм |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин Университет на Ерланген Кьонигсбергски университет Хумболтов университет на Берлин |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XIX век |
Школа | Анархизъм |
Интереси | Етика, политическа философия, онтология |
Повлиян | Георг Вилхелм Фридрих Хегел |
Семейство | |
Подпис | |
Макс Щирнер в Общомедия |
Йохан Каспар Шмит (на немски: Johann Caspar Schmidt), известен с псевдонима си Макс Щирнер (Max Stirner), е германски философ младохегелианец, теоретик на анархизма. В книгата си „Единственият и неговата собственост“ (1845) се опитва да прокара последователно гледната точка на солипсизма в антропологията, етиката и правото.
Изходен теоретичен пункт на неговия светоглед се явява тезисът за самосъзнанието като творческа сила на историята. Понятията „човек“, „право“, „морал“ се трактуват от Щирнер като „призраци“, отчуждени форми на индивидуалното съзнание. Отричайки всякакви норми на поведение, утвърждава, че първоизточници на правото и морала са силата и могъществото на отделната личност. „Човекът“ е длъжен да търси не социалната, а „своята“ собствена свобода.
В основата на възгледите на Щирнер лежат нихилизмът и анархизмът, които през 40-те и 50-те години на 19 век имат определен успех сред интелигенцията и оказват влияние върху Михаил Бакунин, Фридрих Ницше и др.