Етика
от Древност до днешни разделения като Мета-етика; Нормативна етика и Приложна етища / From Wikipedia, the free encyclopedia
Етика (на гръцки: ἦθος, етос – нрав, обичай), или в някои случаи философия на морала, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността.[1] Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породени от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидуализма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.[2]
Етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите)[3][4] – един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.
Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.