Скала на Моос
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ска̀лата на Моос служи за определяне на относителната твърдост на минералите. Създадена е от Фридрих Моос през 1812 г. В нея десет еталонни минерала са подредени според способността на всеки да драска стоящите пред него и да бъде драскан от стоящите след него в ска̀лата.[1]
Степените в ска̀лата на Моос показват относителната твърдост. Например по абсолютна твърдост диамантът (10-а степен) е 4 пъти по-твърд от корунда (9-а степен) и 8 пъти по-твърд от топаза (8-а степен). За постигане на по-голяма точност при измерванията се използват и дробни степени. Например доломитът, който драска калцита, но не и флуорита, има твърдост 3½, нокътят – 2½, стъклото – 5½, стоманата – 6½.[2]