Калцит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Калцитът е един от най-широко разпространените минерали в земната кора и най-стабилната полиморфна модификация на CaCO3.[1][2] Съотношението на химичните елементи в състава му е калций - 40,04%, въглерод - 12,00% и кислород - 47,96%. Среща се в седиментни, магмени и метаморфни скали.[3] Със същия химичен състав, но различна структура са и минералите арагонит с псевдохексагонална структура и фатерит, кристализиращ като хексагонални плочки.[1]
Калцит | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | CaCO₃ |
Класификация на Щрунц | 5.AB.05 |
Класификация на Дана | 14.1.1.1 |
Характеристики | |
Твърдост по Моос | 3 |
Цвят на чертата | бяло |
Плътност | 2,72 g/cm³ |
Калцит в Общомедия |
Калцитът получава наименованието си от гръцката дума „калкс“, което означава свеждане до прах чрез нагряване, използвано като име и за варта.[4]
Калцитът образува красиви кристали, свързани с горещите водни разтвори и изгражда огромни комплекси от варовици и мрамори. Най-често образува ромбоедри, скаленоедри, срастъци, зърнести агрегати. Под влияние на високите температури и налягане в дълбочинните пластове, прораства в едри зърнести маси, като варовиците се превръщат в мрамори.[5] Минералът е съставна част на черупките (раковините) на много организми и на кораловите рифове.