Антон Алойс (Хоенцолерн-Зигмаринген)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антон Алойс Майнрад Франц фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Anton Aloys (Alois) Meinhard Franz von Hohenzollern-Sigmaringen; * 20 юни 1762 в дворец Зигмаринген; † 17 октомври 1831 в Зигмаринген) от швабската линия на Хоенцолерните е седмият княз и също първият суверенен княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1785 – 1831).[1]
Антон Алойс Anton Aloys Meinrad Franz von Hohenzollern-Sigmaringen | |
княз на Хоенцолерн-Зигмаринген | |
Княз Антон Алойс | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 октомври 1831 г. (69 г.)
|
Погребан | Зигмаринген, Федерална република Германия |
Религия | католицизъм |
Учил във | Фрайбургски университет Хайделбергски университет |
Награди | Орден Черен орел |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Карл Фридрих (Хоенцолерн-Зигмаринген) |
Майка | Йохана фон Хоенцолерн-Берг |
Братя/сестри | Йохана Франциска фон Хоенцолерн-Зигмаринген |
Съпруга | Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (2 март 1749 – 20 декември 1785) |
Деца | Карл (Хоенцолерн-Зигмаринген) |
Антон Алойс в Общомедия |
Той е син на княз генерал фелдмаршал лейтенант Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и съпругата му графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787), дъщеря на граф Франц Вилхелм фон Хоенцолерн-Берг (1704 – 1737) и графиня Мария Катарина фон Валдбург-Цайл (1702 – 1739). Майка му е внучка на княз Майнрад II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1673 – 1715) и графиня Йохана Катарина фон Монфорт-Тетнанг (1678 – 1759). Внук е на княз Йозеф Фридрих Ернст фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1702 – 1769) и първата му съпруга принцеса Мария фон Йотинген-Шпилберг (1703 – 1737).
Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген е роден през Седемгодишната война и расте при майка си, която е в нейните владения и при нейния брат Йохан Баптис в Нидерландия. По-късно той следва в университетите Фрайбург, Хайделберг и Инголщат. На 20 декември 1785 г., след смъртта на баща му, Антон Алойс получава княжеството Хоенцолерн-Зигмаринген. На 22 февруари 1787 г., след смъртта на майка му, Антон Алойс наследява нейните титла и владения в Нидерландия.
При избухването на Коалиционната война (1792 – 1815) Антон Алойс бяга във Виена и през 1796 г. се връща отново обратно. Франция получава от Германия териториите на лявата страна на река Рейн. Така Антон Алойс загубва през 1802 г. всичките си собствености в Нидерландия. Той получа затова господството Глат в северен Шварцвалд и манастирите Инцигкофен, Беурон и Холцен. През 1806 г. княз Антон Алойс встъпва в Рейнския съюз, създаден от Наполеон I. Антон Алойс получава от Наполеон I, с когото е сватосан, господствата Ахберг и Хоенфелс също суверенитета над всичките му рицарски територии на страната му. През 1814 г. той участва във Виенския конгрес, при който му е признат неговия суверенитет и той получава предишните си собствености в Бавария и в Нидерландия. През 1815 г. княжеството става член на Германския съюз.[2]
Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген умира на 17 октомври 1831 г. на 69 години в дворец Зигмаринген и е погребан в Зигмаринген.
Роднина е на Карол I (1839 – 1914), 1866 г. крал на Румъния, на крал Педро V от Португалия (1837 – 1861), и на крал Албер I от Белгия (упр. 1909 – 1934).