Бернар от Клерво
From Wikipedia, the free encyclopedia
Св. Бернар от Клерво (на френски: Bernard de Clairvaux; на латински: Bernardus abbas Clarae Vallis), O.Cist. – френски средновековен мистик, една от основните фигури в Цистерцианския орден.[1]
Свети Бернар от Клерво | |
Aбат-изповедник, Медогласен доктор | |
---|---|
Роден | предполага се 1091 г. Фонтен-ле-Дижон, Бургундия |
Починал | 20 август 1153 г. (62 г.) Клерво |
Почитан в | Римокатолическа църква, Англиканска църква Лутеранство |
Канонизация | 18 януари 1174, Рим от Александър III |
Главно светилище | Клерво, Вил-су-ла-Ферте́̀ |
Празник | 20 август |
Атрибути | бяло расо, окован дявол, бяло куче |
Покровителство | Цистерциански орден, Тамплиери, Бургундия, Гибралтар, Алхесирас, Шпайерска катедрала, Куинс колидж Кеймбридж, пчелари, свещари |
Свети Бернар от Клерво в Общомедия |
Той е изпратен да основе ново абатство през 1115 г., Светлата долина на френски: Claire Vallée, което еволюира в Клерво (Clairvaux). През 1128 г. присъства на църковния събор в Троа, на който е съставен уставът на тамплиерите, които скоро се превръщат в идеал за благородниците-християни.
Бернар е яростен привърженик на папската теокрация и активно защитава папа Инокентий II срещу антипапа Анаклет II по време на схизмата от 1130 г., настъпила след смъртта на папа Хонорий II. Благодарение на това френската църква приема страната на Инокентий.[1]
През 1139 г. Бернар е сред присъствалите на Втория латерански събор. Впоследствие той убеждава папата да обяви учението на Пиер Абелар за ерес и това е направено официално на събор през 1140 г. Борбата на Бернар с ересите продължава, като след 1145 г. той пътува из Южна Франция и изнася пламенни проповеди срещу албигойците. Той изнася известна проповед и на събора във Везле през 1146, когато се подготвя Вторият кръстоносен поход.
Поради провала на кръстоносците последните години на Бернар са нерадостни, тъй като мнозина хвърлят вината върху него. Той е първият цистерцианец, поставен сред светците, и е канонизиран от папа Александър III през 1174. През 1830 папа Пий VIII го удостоява с титлата „Доктор на Църквата“.