Букурещки договор (1913)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Букурещкият договор, сключен на 28 юли (10 август по нов стил) 1913 г. между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга, е един от двата договора (наред с Цариградския), които слагат край на Втората балканска война.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.
Букурещки договор | |
Балканите след Първата (горе) и след Втората балканска война (долу) | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 10 август 1913 г. |
Място | Букурещ, Румъния |
Страни | България Румъния Сърбия Гърция Черна гора |
Букурещки договор в Общомедия |
Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно договора Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на Първата световна война се присъединява към Централните сили, за да потърси реванш от Сърбия.[1]
По преценка на Едуард Грей (британски външен министър през 1905 – 1916) „всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше“[2].