Графове и херцози на Анжу
Уикимедия списък / From Wikipedia, the free encyclopedia
Графът на Анжу е владетел на Графство Анжу, дадено за първи път от Карл II Плешиви през IX век на Робер Силния. Анжуйската династия е създадена с Ингелгер – франкски благородник, който получава половината от Графство Анжу от Луи II Заекващия[1] и който заедно със синовете си е виконт на Анже. Неговият син Фулк I Червеният приема титлата „граф на Анжу“, както се вижда от две дарения, направени от него между 929 и 930 г.[2] [3] В този период титлата „граф“ му е окончателно и официално призната от неговия господар, херцогът на франките и граф на Париж Хуго Велики.
Графството скоро става независимо както от херцога на франките, така и от кралете на франките. Първо Каролингите, а по-късно Капетингите, въвлечени във войните срещу викингите, не успяват да се наложат над графовете на Анжу. Графството остава независимо, докато Филип II от Франция не се възкачва на престола около 270 години по-късно.
Мъжкият клон на мъжките потомци на Ингелгер (Първи анжуйски дом) завършва със смъртта на Годфроа II Анжуйски през 1060 г. без наследници. През 1060 г. той, тъй като е болен, изоставя титлите си, оставяйки ги на племенниците си – графа на Гатине Годфроа III Брадатия и брат му Фулк IV Злонравния.[4] Графството премина към женския клон (Втори анжуйски дом). Всъщност двамата наследници на Годфроа II са синове на една от неговите сестри – Ерменгарда Анжуйска „Бялата“, която през 1035 г. се омъжва за Жофроа II († 1043/5), граф на Гатине. Техните потомци след Годфроа V Анжуйски са запомнени с името Плантагенети, които стават суверени на Англия и продължават да включват Графство Анжу сред своите владения, докато през XIII век Кралство Франция не го поставя под свой контрол.
След 1360 г. титлата става херцог на Анжу и традиционно се дава на членове на управляващите къщи Валоа и Бурбон.
Титлата е държана от Фелипе V от Испания преди възкачването му през 1700 г. Оттогава някои испански легитимисти, претенденти за френския трон, носят титлата дори до наши дни, както и един племенник на орлеанския претендент.