Гулиелмо Маркони
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гулиѐлмо Джова̀ни Марѝя Марко̀ни (на италиански: Guglielmo Giovanni Maria Marconi) е италиански[3][4] радиотехник и изобретател, известен с разработената от него практическа безжична телеграфна система на основата на радиовълни.[5] Тази система получава значително разпространение и нейната еволюция води до развитие на радиото и въобще на всички съвременни системи и методи за радиовръзка. Той споделя Нобеловата награда по физика за 1909 г. с Карл Фердинанд Браун „като признание за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.[6]
Гулиелмо Маркони Guglielmo Marconi | |
италиански инженер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Рим, Италия |
Погребан | Санта Кроче, Италия |
Религия | католицизъм[1] |
Националност | Италия |
Учил в | Болонски университет[2] |
Техника | |
Област | Радиотехника |
Учил при | Аугусто Риги |
Известен с | развитието на безжичната телеграфия |
Награди | Нобелова награда за физика (1909) Член на RSA |
Семейство | |
Подпис | |
Гулиелмо Маркони в Общомедия |
Маркони също така е предприемач, бизнесмен и основател на Wireless Telegraph & Signal Company в Обединеното кралство през 1897 г. (която впоследствие става Marconi Company). През 1929 г. Маркони е удостоен със званието маркиз от италианския крал Виктор Емануил III, а през 1931 г. основава Радио Ватикана за папа Пий XI.