Дакини
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дакини (на санскрит: डाकिनीдакини; тибетски: མཁའ་འགྲོ་མ་ кхандрома; кит.: 空行母) е тантрично „божество“ (или по-вярно буда-аспект), изобразявано като женско въплъщение на просветлената енергия. В тибетския език дакини се превежда като кхандрома, което означава „тази, която прекосява небето“ или „тази, която се движи в пространството“. Кхандрома се превежда по-поетично и като „ходеща по небето“ или „танцуваща в небето“.
Дакините във всичките си разнообразни форми са особено важен аспект в школите на Ваджраяна. Значението им е дотолкова централно, че те присъстват в тантричния подход към будисткото убежище, добавящ към Трите Съкопоценности и Трите Корена, необходими за бързия растеж на практикуващите. Те биват изобразени като защитник, като гуру и като идам. Джудит Симър-Браун посочва, че:
„Дакини, която има различни проявления, служи като всеки от Трите Корена. Тя може да бъде човек гуру, ваджра учител, който предава Ваджраяна ученията на своите ученици и се присъединява към тях в самая обетите. Дакини на мъдростта може да бъдат медитивни божества – идам. Те са и йогически божества, като например Ваджрайогините, които са често срещани в тибетския будизъм. Или дакини може да бъде и защитник, защото дакините на мъдростта имат специфична сила и отговорност да предпазват целостта на устните традиции.“ [1]