Държавна сигурност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Държавна сигурност (ДС) е бивша българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, активна в периода 1925 – 1990 г. Тя е основната репресивна структура, на която се крепи тоталитарният режим на Българската комунистическа партия от края на 40-те години на XX век.[1][2] По своите функции, организация и начин на работа Държавна сигурност следва отблизо модела на съветските служби за сигурност.[3]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Държавна сигурност.
- ДС пренасочва насам. За други значения вижте ДС (пояснение).
Държавна сигурност | |
Сградата на Държавна сигурност на булевард „Черни връх“ в София | |
Информация | |
---|---|
Основана | 1925 г. |
Закрита | 1990 г. |
Седалище | София, Народна република България |
Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна сигурност“ при полицията, а след преминаването на властта в ръцете на ОФ през 1944 г. службата преминава към новосъздадената милиция (ДНМ) и търпи редица преобразувания. Тогава Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика, превръщат ДС в репресивния орган на управлението в Народна република България през този период.[2] През 1990 г., непосредствено след промените от 10 ноември 1989 г., ДС бива преструктурирана и разделена в няколко служби, повечето от които впоследствие формират ДАНС (Държавна агенция за национална сигурност).[4][5] На 29 януари 1990 г. Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка с рег. № IV-68, с която дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на архивните дела.[6] Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив“ в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС.[7]
Въпреки реорганизирането на Държавна сигурност в началото на 1990 година, тя продължава да оказва влияние върху обществения живот и през следващите десетилетия.[8] Създадените на нейна основа служби за сигурност до голяма степен запазват както кадрите, така и институционалната култура на Държавна сигурност.[9] В още по-голяма степен тя играе ключова роля в Прехода, като нейни служители и агентурен апарат образуват мрежа от връзки, определяна като „хищнически елит“, паразитиращ върху държавните ресурси.[10] Важна роля в този процес играят структурите на Държавна сигурност, отговорни за полулегалната контрабанда на режима (т.нар. „скрит транзит“), които през 90-те години продължават своята дейност, достигнала огромни размери при Ембаргото срещу Югославия.[11]