Експресионизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Експресионизмът (на латински: expressio, израз) е течение в българското [1] и европейското изкуство, което намира израз главно в изобразителното изкуство и литературата в началото на 20 век. При него формите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност, при което формата и цветът са деформирани, липсва реализъм и пропорции. Терминът е изкован през 1911 г. от германския писател и публицист Херварт Валден, за да обозначи не толкова ново движение в изкуството, колкото светоусещането на новото поколение творци.[2] В научно обращение е въведен от германския художествен критик Вилхелм Ворингер.