Енантиомер
From Wikipedia, the free encyclopedia
В химията енантиомер (от гръцки: ἐνάντιος, „противоположен“, и μέρος, „част“) е всеки един от два стереоизомера, демонстриращи хиралност: т.е., които са огледални образи един на друг, без да са идентични (например лявата ръка е огледална на дясната, но не е същата, тоест лявата ръкавица не става на дясната ръка).[1]
Органичните съединения, които имат асиметричен хирален въглероден атом, обикновено имат две огледални една на друга структури, наречени енентиоморфи (енентио = противоположен; морф = форма). Оттук този вид оптична изомерия е позната като енантиомерия и играе важна роля във фармацията, тъй като различни енантиомери на лекарствените субстанции като правило имат различна биологична активност. Енантиочисти съединения се отнася до вещества, които в границите на детекция съдържат молекули само на единия енантиомер.
При еднакви условия енантиомерите имат еднакви физични и химични свойства с изключение на това, че въртят поляризираната светлина в еднаква степен, но в различни посоки (проявяват противоположна оптична активност). Смес от равни части от оптично активен изомер и неговия енантиомер се нарича рацемична смес и не оказва оптично въртене на поляризирана светлина.
Болшинството хирални природни съединения (аминокиселини, монозахариди) съществуват само във вид на един енантиомер. Енантиомерите често показват различно поведение при реакции със субстанции, които също са енантиомери. Тъй като молекулите в живите организми често са енантиомери, то при действието на двата енантиомера върху организма също често се наблюдава различен биологичен ефект. При лекарствата обикновено само единият енантиомер допринася за желания физиологичен ефект, докато другият енантиомер е по-слабо активен, неактивен или дори има нежелани или вредни странични ефекти.