Защитени територии в България
Уикимедия списък / From Wikipedia, the free encyclopedia
Защитени територии в България е обобщено понятие, обхващащо всички паркове, резервати, забележителности, защитени местности и защитени зони, които имат отношение към опазването на природната среда.
Два закона регламентират статута на защитените територии в България:
Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].
Териториите попадащи под закрилата на този закон представляват около 5% от цялата територия на Република България. В защитените територии влизат над 7% от територията на горските площи.
Законът за биологичното разнообразие е сравнително по-нов, приет е през 2002 г, с последна промяна през 2017 г.
Политиката по поддържане и управление на защитените територии се осъществява от Министерството на околната среда и водите, както и на неговите органи в съответните райони. Управлението и защитата на защитени територии, които не са държавна собственост, е задача на Министерството на земеделието и горите.