Инвазивен вид
Видове, нашественици в нов хабитат / From Wikipedia, the free encyclopedia
Инвазивни (от латински: invasio – нашествие, нападение, набег, насилие, окупация) за определено място са такива видове, които не са естествено разпространени там, а са интродуцирани по един или друг начин и имат тенденцията да се разпространяват до степен да увредят местната екосистема, като в някои дефиниции се включва също и вреда за човешката икономика и здраве[1].
Критериите за това дали един вид е инвазивен са доста противоречиви, поради разнообразните възприятия на изследователите и свързаната с това загриженост за субективността на понятието инвазия[2]. Има различни алтернативни предложения за употребата на това понятие. Най-честата употреба на понятието се отнася до интродуцираните видове (наричани още „не местни“, „не автохтонни“), които въздействат неблагоприятно в екологичен и икономически план върху хабитатите и биотопите, в които са навлезли. Тези нашественици могат да бъдат както растителни, така и животински видове и да нанесат вреди чрез доминирането си както в определени хабитати в дивата природа, а също и в преходната зона между дива природа и градска среда поради липсата на естествен контрол, каквито са например хищниците или съответно тревопасните. Това включва растения, определяни като „екзотични плевели“ или „инвазивна екзотика“, завземащи местните растителни съобщества[3]. Понятието в този си смисъл е използвано от правителствени организации[4][5], както и от групи по опазване на природата като Международен Съюз за Опазване на Природата (International Union for Conservation of Nature (IUCN) и Калифорнийско Общество за Местните Растения[2]. Европейският съюз разглежда като „инвазивни несвойствени видове“ такива, които са първо извън зоната си ма естествено разпространение и второ, застрашават биологичното разнообразие[6][7].
Понятието се използва също и от земеделци, градинари, ботаници, изследователи, еколози и интересуващите се от опасни растения[8]. Алтернативна употреба разширява понятието също и до местни видове, които са колонизирали зони от естественото си разпространение[2], като например елените, при които има свръхнаселени популации в някои крайградски зони в североизтока на САЩ[9]. Понякога понятието се използва за видове, които са се разпространили навсякъде[2]:с. 136. Не всеки интродуциран вид обаче оказва неблагоприятно въздействие на околната среда. Такъв пример е обикновената златна рибка (Carassius auratus), която днес се среща навсякъде в САЩ, но рядко достига значителна населеност [2]:с. 136. Ярки примери за инвазивни видове са европейският заек, сивата катерица, домашната котка, шаранът, порът[10]. Някои учени предлагат генетично модифицираните организми да се разглеждат и третират като нашественици[11].
Сами по себе си разпръскването и последващото населване обаче не са в резултат единствено на човешко въздействие върху околната среда. Има много други възможни механизми организми от всички биологични таксони да преминават големи разстояния дори до други континенти за кратко време, например върху плаващи дънери или по въздушни течения. Чарлз Дарвин доказва, че семената, получени от изпражнения от насекоми и пръстта, полепнала по краката на птици могат да покълнат, след като са преминали значителни разстояния от хиляди мили. Нашествието в дълготрайно установили се екосистеми на организми от отдалечени райони е естествено явление, което обаче се ускорява от причинената или подпомогната от човека миграция и това не винаги може да бъде адекватно измерено.