Ираклиева династия
византийска династия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ираклиевата династия (на гръцки: Δυναστεία του Ηρακλείου) е владетелска династия във Византия, чиито представители управляват империята в периода 610 – 695 г. и 705 – 711 г. Изгряват на политическата сцена като управители на Картагенския и Равенския екзархат.[1]
Първият член на династията вероятно е произлизащият от Армения военачалник Ираклий Старши, баща на император Ираклий и екзарх на Картаген, който по-късно детронира узурпатора Фока.[2]
Последният представител на династията е Тиберий, син и престолонаследник на Юстиниан II, който е убит едва шестгодишен – през 711 г.