Йония
From Wikipedia, the free encyclopedia
Йония (на Древногръцки Ἰωνία или Ἰωνίη) е антична област на централния малоазийски бряг на Егейско море. Днес е в съвременна Турция, в непосредствена близост до Измир (старо име Смирна). Областта е обхващала най-северните територии на Йонийската лига от елински селища. Никога не е била обединена държава; приема името на йонийското племе, мигрирало по тези земи през Архаическия период. Йонийските древногръцки полиси се характеризират с традициите и езика от групата на източно гръцките диалекти.
Древна малоазийска област Йония (Ἰωνία) | |
Местоположение | Западна Мала Азия |
Държавата съществувала през: | 7 – 6 век пр.н.е. |
Език | Йонийски гръцки |
Най-голям град | Делос |
Персийско сатрапство | Яуна |
Римска провинция | Азия |
Йония заема тясна крайбрежна ивица, простираща се от Фокея на север в близост до устието на река Хермус (днес Гедиз), до град Милет на юг (при устието на река Меандър) и включва островите Хиос и Самос. На север граничи с Еолия, на изток с Лидия, на юг с Кария, а през Егейско море на запад – с континентална Гърция. Градовете в този район са в центъра на постоянни конфликти между Персия и Древна Гърция.
Градовете на йонийското крайбрежие са основани от древни гърци: търговци, мореплаватели и авантюристи, но митологията, чрез легендите на йонийците, ги свързва с митични герои от Атика, например Нелей и Андрокъл, син на Кодър, последният цар на Атина. По-късните хронисти и историците отнасят периода на колонизация или „Йонийската миграция“ към периода сто и четиридесет години след Троянската война, или шейсет години след завръщането на Хераклидите в Пелопонес.[1]