Койне
From Wikipedia, the free encyclopedia
Койне (на гръцки: Ελληνιστική Κοινή) е популярната форма на гръцкия, която възниква в посткласическата античност (ок. 300 пр.н.е. – 300 г.).[1] Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия изток в древността по време на римския период.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: източници, проверка на твърденията, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
В литературно отношение, койне е изразното средство за много от текстовете на посткласическата гръцка литература и наука, като работите на Плутарх и Полибий. Койне е също езикът на християнския Нов завет, на Септуагинта (гръцки превод на Еврейската Библия от 3 век пр.н.е.) и на повечето от раннохристиянските теологични текстове на известните като отци на Църквата раннохристиянски теолози и писатели. В този контекст, обикновеният гръцки или койне е също известен като „библейски гръцки“ или „новозаветен гръцки“.