Команчи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Команчите (на английски: Comanche) са голям северноамерикански индиански народ, типични представители на индианците от Големите равнини. Преди да се заселят в равнините те са част от Източните шошони и живеят в западните части на Уайоминг. Около 1500 г. живеят в горното течение на река Плат в източен Уайоминг. След като се сдобиват с коне някъде около 1680 г., те се отделят от източните шошони и поемат на юг. Те са едно от първите племена в равнините, които се сдобиват с коне и започват да снабдяват и другите племена. Затова били едно от влиятелните племена в равнините. Смята се, че започват миграция на юг именно заради самите коне – да са по-близо до рая на конете, Ню Мексико. Преселението им не става изведнъж, а продължава почти едно столетие. Първо се установяват между реките Плат и Арканзас. През 40-те години на 18 век преминават Арканзас и се установяват в Ляно Естакадо. В зенита на своето могъщество вече владеят огромна територия, обхващаща територии от западна Оклахома, северен Тексас, източно Ню Мексико и южен Канзас – от река Арканзас на север до река Сан Антонио на юг и до Скалистите планини на запад. Тази област впоследствие става известна като Команчерия.[2]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Команчи.
През 1875 г. всички команчи са затворени в резерват, където се налага да започнат нов живот. Днес, в началото на 21 век Нацията команчи е федерално призната племенна нация със седалище в Лоутън – Оклахома. Племето има над 15 000 записани членове.