Линейни кораби тип „Норт Каролина“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Норт Каролина (на английски: North Carolina, „Северна Каролина“) са серия линейни кораби на САЩ. Това са първите американски линкори, построени след края на действието на Вашингтонския договор. Всичко от проекта са построени два кораба – „Норт Каролина“ (на английски: USS North Carolina (BB-55)) и „Вашингтон“ (на английски: USS Washington (BB-56)).
Линейни кораби тип „Норт Каролина“ North Carolina-class battleship | |
Линейният кораб „Норт Каролина“ в открито море, 3 юни 1946 г. | |
Флаг | САЩ |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от тип „Норт Каролина“ |
Производител | New York Navy Yard в Бруклин и др., САЩ. |
Служба | |
Заложен | 27 октомври 1937 г. |
Спуснат на вода | 13 юни 1940 г. |
Влиза в строй | 9 април 1941 г. |
Изведен от експлоатация | 27 юни 1947 г. кораб музей от 1962 г., другият е утилизиран |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 37 200 t (стандартна); 45 500 t (пълна) |
Дължина | 217,8 m (по КВЛ) 222,1 m (максимална) |
Ширина | 33 m |
Газене | 10 m |
Броня | пояс: 168 – 305 mm; горна палуба: 37 mm; главна палуба: 140 mm; противоосколъчна палуба: 16 – 19 mm; барбети: 292 – 406 mm; кули ГК: 249 – 406 mm; кули 127 mm оръдия: 50 mm; траверси: 282 mm; бойна рубка: 373 – 406 mm |
Задвижване | 4 парни турбини General Electric; 8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 121 000 к.с. |
Скорост | 28 възела (52 km/h) |
Далечина на плаване | 17 450 морски мили при 15 възела ход |
Екипаж | 1880 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x3 406-mm; 10x2 127-mm Зенитна артилерия: 4x4 28-mm; 12x1 12,7-mm картечници |
Самолети | 2 катапулта; 3 хидросамолета OS2U „Кингфишър“ |
Линейни кораби тип „Норт Каролина“ в Общомедия |
Линкорите са проектирани в рамките на ограниченията на Лондонското съглашение от 1936 година – максимален калибър на оръдията 356 мм, водоизместимост 35 000 дълги тона. Първоначалният проект предполага въоръжение от дванадесет 356-мм оръдия. Япония не се присъединява към финалния протокол на Лондонското съглашение, след което договорното ограничение на калибъра е увеличено до 406 мм. На това основание в проекта са внесени изменения и въоръжението е изменено на девет 406-мм оръдия. Нивото на бронирането си остава съответстващо за противодействие на 356-мм снаряди.
Линкорите получават мощна батарея от двадесет 127-мм оръдия. В годините на войната неудачните 28-мм зенитни автомати са заменени с 40-мм „Бофорси“ и 20-мм „Ерликони“. В Тихия океан основната ударна сила стават самолетоносачите. За това, благодарение на добрата си защитеност и мощната зенитна артилерия, американските линкори по-често са привличани към задачи по подсигуряването на ПВО на авионосните съединения, отколкото за боеве срещу японските артилерийски кораби. Към края на войната линкорите се привличат към обстрели на брегови цели.
Двата линкора често се използват в многобройните бойни операции в Тихия океан. Преминават през цялата Втора световна война, получавайки всеки от тях по повече от десет бойни звезди. След войната са извадени в резерва. „Вашингтон“ е отписан от флота и разкомплектован за метал, а „Норт Керолайн“ е превърнат в кораб музей на мемориала в Уилмингтън.