Меркурий (планета)
най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето / From Wikipedia, the free encyclopedia
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.[2]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Меркурий.
Меркурий | |
Меркурий, заснет от МЕСИНДЖЪР | |
Орбитални параметри (Епоха J2000) | |
---|---|
Голяма полуос (a) | 57 909 176 km 0.387 098 93 АЕ |
Орбитална обиколка | 0,360 Tm (2,406 АЕ) |
Ексцентрицитет (e) | 0,20563069 |
Перихелий | 46 001 272 km 0,30749951 АЕ |
Афелий | 69 817 079 km 0,46669835 АЕ |
Звездна година | 0,241 години |
Орбитален период (P) | 87,96935 дни (0.2408470 години) |
Синодичен период | 115,8776 дни |
Средна орбитална скорост | 47,36 km/s |
Макс. орбитална скорост | 58,98 km/s |
Мин. орбитална скорост | 38,86 km/s |
Инклинация (i) | 7,00487° (3,38° към слънчевия екватор) |
Дължина на възходящия възел | 48,33167° |
Параметър на перихелия (ω) | 29,12478° |
Брой естествени спътници | 0 |
Физически характеристики | |
Екваториален диаметър | 4879,4 km (0,383 земни диаметъра) |
Площ | 7,5 × 107 km²]] (0,147 земни площи) |
Обем | 6,1 × 1010 km³ (0,056 земни обема) |
Маса (m) | 3,302×1023 kg (0,055 земни маси) |
Средна плътност | 5,427 g/cm³ |
Екваториална гравитация | 3,701 m/s² (0,377 G) |
Втора космическа скорост | 4,435 km/s |
Период на въртене | 58,6462 дни (58 дни 15,5088 часа) |
Скорост на въртене | 10,892 km/h (на екватора) |
Наклон на оста | ~0,01° |
Ректасцензия на северния полюс (α) | 281,01° (18 часа 44 мин. 2 сек.)[1] |
Деклинация на северния полюс (δ) | 61,45° |
Албедо | 0,10 – 0,12 |
Повърхностна температура (T) | мин.: 90 K средна: 440 K макс.: 700 K |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | няма |
Въглероден диоксид | 3,6% |
Азот | 5,2% |
Аргон | 7,0% |
Кислород | – атомен: 9,5% – молекулярен: 5,6% |
Водород | 3,2% |
Хелий | 5,9% |
водна пара | 3,4% |
Калий | 31,7% |
Натрий | 24,9% |
Символ | |
Меркурий в Общомедия |
Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация. Дори тогава в умерените ширини той остава близо до хоризонта и обикновено е скриван от относително яркото по здрач небе. В тропическите ширини наблюдението е по-лесно, тъй като Слънцето се издига и спуска по-стръмно към хоризонта, поради което периодът на полуздрач е по-кратък, а в някои части от годината еклиптиката пресича хоризонта много стръмно, поради което Меркурий може да се окаже относително високо в небето. Такива условия в тези области има например след залез около пролетното и преди изгрев около есенното равноденствие.
Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата.[3][4]
Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери и гладки равнинни области, подобно на Луната няма естествени спътници и почти никаква атмосфера. За разлика от Луната, Меркурий има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята.[5] Относително големият размер на ядрото прави Меркурий изключително плътна планета. Температурата на повърхността варира от −180 до 430 °C,[6] като най-гореща е подслънчевата точка, а най-студени са кратерите около полюсите.
Регистрираните наблюдения на Меркурий датират поне от първото хилядолетие пр.н.е. Преди 4 век пр.н.е. древногръцките астрономи смятат планетата за два отделни обекта – единият видим при изгрев, който те наричат Аполон, а другият – при залез, наричан Хермес.[7] Българското наименование на планетата идва от името на бога Меркурий, римският аналог на Хермес. Астрономическият символ на Меркурий, окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре (☿), е стилизирано изображение на Хермесовия кадуцей.[8]