Методий Кусев
From Wikipedia, the free encyclopedia
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор.[1][2][3] Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922 година е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси.[4][5] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[6]
- Тази статия е за българския възрожденски деец. За неговия правнук богослов вижте Методи Кусев (богослов).
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Методий.
Методий | |
български духовник | |
Роден |
около 1838 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Семейство | |
Деца | Антон Кусев Йордан Кусев Владимир Кусев |
Подпис | |
Методий в Общомедия |