Народи пуебло
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пуебло е името на група индиански народи в югозападната част на Съединените щати.[1] Представители са на една от най-старите земеделски култури в Северна Америка. Традиционната им икономика се основава на селското стопанство и търговията. Живеят в кирпичени жилища и говорят езици от различни групи. Културно се разделят по родствени системи и селскостопански практики, но всички отглеждат царевица. Когато испанците пристигат по тези земи през 16 век, тези индианци живеят в села, които испанците наричат пуеблос, което означава „градове“. Испанците наричат и хората, които обитават тези постройки Пеубло. Тези постройки представляват 5 – 6 етажни пирамидални сгради изградени от камък, дърво, глина и хоросан, приличащи на крепости.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пуебло.
Народи пуебло | |
Общ брой | 32 000 |
---|---|
Език | английски език |
Религия | християнство, Анимизъм |
Народи пуебло в Общомедия |
Тези индианци са последната най-висока степен в развитието на Доколумбова Северна Америка. Те са непосредствените наследници на жителите на скалните градове и на древните култури в региона като Моголон (140 г. – до около 1400 г.), Хохокам (от началото на новата ера до около 1450 г.) и Анасази, които се смятат за предците на съвременните Народи пуебло. Праисторически жилища на Пуеблосите са пръснати навсякъде из Югозапада, в Аризона, Ню Мексико, части от Невада, Юта, Тексас, Колорадо, както и в мексиканския щат Чиуауа. От 21 такива селища, които съществуват днес, най-известните са Таос, Акома, Зуни и Хопи. Основната част от населението е разположено основно в Аризона и Ню Мексико, отчасти и в Тексас. По-рано е имало индианци пуебло и в Колорадо.
Народите пуебло са първите, които водят успешно въстание срещу колонистите през 1680 г. Те принуждават испанските завоеватели да напуснат земите им и да не се връщат за цели 12 години. След това постепенно испанците успяват да ги завладеят, а техните мисионери обръщат почти цялото население в католицизма.[2][3][4]