Небесна координатна система
From Wikipedia, the free encyclopedia
Небесната координатна система е система за определяне на местоположението на небесни тела: спътници, планети, звезди, галактики и други.
Координатните системи могат да определят положението на даден обект в триизмерното пространство или да чертаят само неговата посока върху небесната сфера. Координатните системи могат да ползват както сферични, така и декартови координати. Сферичните координати, проектирани върху небесната сфера, са аналогични на географската координатни система, използвана на повърхността на Земята.[1] Те могат да се различават според избора на фундаментална (основна) плоскост, която разделя небесната сфера на две равни полукълба по дължина на голяма окръжност. Декартовите координати в подходящи единици са просто декартовият еквивалент на сферичните координати със същата фундаментална плоскост (x, y) и основна посока (по оста x). Всяка координатна система е кръстена по името на фундаменталната ѝ плоскост.