Опит за държавен преврат в Испания (1936)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Опитът за държавен преврат в Испания от юли 1936 г. е националистически и военен бунт, който има за цел да свали Втората испанска република, но прераства в гражданска война. Националистите се борят срещу републиканците за контрол над Испания. Самият преврат е организиран за 18 юли 1936 г., въпреки че започва предишния ден в Испанско Мароко, и води до разделяне на испанския военен и териториален контрол, а не до бързо предаване на властта.
Опит за държавен преврат в Испания Golpe de Estado de España | |
Гражданска война в Испания | |
Републикански войници отбраняват Барселона | |
Страна | Испания |
---|---|
Дата | 17 – 21 юли 1936 г. |
Причина | Идването на власт на Народния фронт и неговата политика |
Основна цел | Свалянето на правителството и установяване на военна диктатура |
Резултати | Частичен успех
|
Организатор | Бунтовническа фракция |
Противници | Втора испанска република |
Опит за държавен преврат в Испания в Общомедия |
Преврата е планиран да бъде бърз, но правителството запазва контрола над по-голямата част от страната, включително Малага, Хаен и Алмерия. Кадис е превзет от бунтовниците, а генерал Гонсало Кейпо де Ляно успява да осигури Севиля. В Мадрид бунтовниците са притиснати в казармите Монтаня, които падат с много кръвопролития. На 19 юли кабинетът, оглавяван от новоназначения министър-председател Хосе Хирал, нарежда раздаването на оръжие на синдикатите[1], което помага да бъдат победени бунтовниците в Мадрид, Барселона и Валенсия, като анархистите поемат контрол над големи части от Арагон и Каталуния. Генерал Мануел Годед се предава в Барселона и по-късно е осъден на смърт. Бунтовниците си осигуряват подкрепата на около половината от испанската армия, която възлиза на около 66 000 войници, както и 30 хилядната армия на Африка.[2] Африканската армия е най-професионалната и способна военна сила на Испания. Правителството задържа по-малко от половината доставки на пушки, тежки и леки картечници и артилерийски оръдия. И двете страни имат малко танкове и само остарели самолети, докато военноморският капацитет е сравнително равен. Дезертирането на много редовни офицери отслабва всички видове републикански части.