Психотерапия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Психотерапията е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване главно на психичното равновесие на личността.
Психотерапията е метод за работа с пациенти/клиенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За тази цел се използва взаимодействието между пациента/клиента и психотерапевта. Кои методи ще се приложат зависи от проблематиката, представяните симптоми и трудности, както и от следваната от терапевтът теория.[1]
Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и неврозите и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до психозите. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, психоанализа), основаващи се на общуването, установено между терапевта и пациента, преследват идентични цели – личностно развитие и по-добро интегриране в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на катарзис (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на хипноза или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите защитни механизми.
Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията разчита на доверието на болния към лечението и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) нагоните си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя нагласите по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други – от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно интелигентни са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При децата психотерапията почива главно върху експресивните техники като рисуване, моделиране, марионетки.