Райони за планиране в България
Уикимедия списък / From Wikipedia, the free encyclopedia
Районите за планиране или т.нар. статистически райони NUTS-2, според класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) в България са райони, обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.[1]
Определянето на границите на районите има важно значение за европейското им финансиране. От това какви са икономиката и жизненият стандарт в районите на всяка страна, зависи какъв достъп ще имат до средствата на европейските фондове. Политиката на сближаване (кохезионната полика) на Европейския съюз (ЕС) дефинира 3 нива на достъп, т. е. 3 категории на районите за периода 2014 – 2020 г.: [2]
- 1. По-слабо развити райони – това са районите с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75 % от средното за ЕС.
- 2. Райони в преход – с БВП/глава между 75 и 90 % от средното за ЕС.
- 3. По-силно развити райони – с БВП/глава над 90 % от средното за ЕС.
Най-голямо финансиране получават районите от първо ниво – почти 2 пъти повече от другите две нива, взети заедно (2014 – 2020 г.).[2]
Номенклатурата на териториалните единици за статистика NUTS разделя територията на България на следните три нива:
Ниво | Подразделения | Брой |
---|---|---|
NUTS 1 | Зони (региони) | 2 |
NUTS 2 | Райони за планиране | 6 |
NUTS 3 | Области | 28 |
Двете зони от NUTS-1 (Северна и Източна България, Югозападна и Южна централна България),[3] както и шестте района от NUTS-2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен райони за планиране [4]), не представляват административно-териториални единици, а служат за статистически цели. [5] Районите от третото йерархично ниво NUTS-3 съответстват на областите в България.[6]