Светослав Суроня
From Wikipedia, the free encyclopedia
Светослав Суроня (на хърватски: Svetoslav Suronja) е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 997 г. до 1000 г. Йоан Дякон, автор на „Венецианска хроника“, написана в началото на XI век на латински, го нарича Surigna, възприето от хърватите като Suronja („тъмен“ или „студен мъж“), вероятно като белег за характера му.[1]
Светослав Суроня | |
крал на Хърватия | |
Управление | 997 – 1000 |
---|---|
Наследил | Стефан Държислав |
Наследник | Крешимир III |
Лични данни | |
Семейство | |
Баща | Стефан Държислав |
Потомци | Димитър Звонимир |
Суроня е най-големият син на крал Стефан Държислав, посочен за негов наследник още приживе и споделил управлението с него в последните години от царуването му. След смъртта на стария крал двамата братя на Суроня - Крешимир III и Гоислав I организират бунт против Светослав заради отказа му да подели властта над кралството между тримата. Те искат военна помощ от българския цар Самуил, който има причини да се отзове, тъй като Суроня подобно на баща си е съюзник на Византия против българското царство. Самуил напада Хърватия през 998 г. като завладява цяла Далмация до Задар и предава контрола върху завладените територии на Крешимир и Гоислав, с което предрешава техния превес в междуособицата им със Светослав Суроня.