Стаксел
From Wikipedia, the free encyclopedia
Стаксел (от на нидерландски: stagzeil[1] или на немски: Stagsegel, от Stag „щаг“ и Segel „ветрило“) е корабно ветрило, чийто преден ръб обикновено е прикрепен към щаг, опънат напред (и в повечето случаи, но не винаги, надолу) от една от мачтите до палубата, бушприта или до друга мачта. Повечето стаксели са триъгълни, но някои са четириъгълни.
Всеки триъгълен стаксел, опънат напред от предната мачта, се нарича кливер. Донякъде объркващо, най-вътрешният кливер на катер, шхуна и други ветроходи с повече от един кливер се нарича просто стаксел, а най-външният – просто кливер. При големи съдове стакселите, които не са кливери, се назовават в зависимост от мачтата и частта от мачтата, на която са издигнати.
Стаксел се нарича и основното предно триъгълно ветрило, което се опъва пред мачтата при съвременните ветроходни съдове с коси ветрила (каквито са почти всички ветроходни яхти). В холандската терминология това ветрило се нарича фок. Той се закрепя за форщагa и се завързва за носа или бушприта и се издига на предната страна на мачтата до върха или до около 85% от дължината ѝ (7/8). Традиционно фокът е имал по-малка площ от грота, но при съвременните яхти т.нар. генуезки стаксел може да има значително по-голяма площ.
На съвременните ветроходи площта на стаксела при засилване на вятъра може да бъде намалена по два начина. Класическият подход е да се постави по-малко ветрило. Сега много често се използва стаксел, чиято площ се променя чрез навиване върху форщага.