Униформизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Униформизъм е един от принципите в съвременната геология. Формулиран е от Джеймс Хътън и разширен от Джон Плейфеър и Чарлз Лайъл. Според него процесите, които са се осъществявали в миналото, продължават да се осъществяват и в наши дни.[1] Този принцип е обратен на принципа на катастрофизма, според който отличителните черти на земната повърхност са се появили внезапно в миналото вследствие на процеси, коренно различни от настоящите.
Привържениците на двата теоретични принципа водят ожесточен спор през XVIII и XIX век. Проблемът се корени в това, че униформизмът е несъвместим с някои религиозни вярвания, например с някои събития, описани в Библията.
Междувременно униформизмът е претърпял промени през своето развитие. Преди XX век и приемането на теорията за тектониката на плочите геолозите са смятали, че повърхността на Земята е била винаги една и съща, обяснявайки възникването на планините с нагъването на скалите при изстиването им.
В последните десетилетия на XX век дефиницията на униформизма е претърпяла промени, за да отчете влиянието на някои катастрофични явления от земното минало, като сблъсъците с метеорити или изригванията на вулкани. Днес принципът се формулира приблизително така: „Геоложките сили са в по-голямата част от времето бавнодействащи и остават непроменени с течение на времето.“