Учредително събрание
Учредително събрание на България / From Wikipedia, the free encyclopedia
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Учредително събрание.
Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя[1].
Участват 230 души - 229 български народни представители и Сергей Лукиянов - специален представител на княз Дондуков-Корсаков в работата на събранието и автор на проекта за българска конституция.
От българските представители 117 взимат участие "по право" - това са председатели на висшето духовенство, председатели на окръжни съдилища и други институции; 88 депутати са избрани от населението и 24 са назначени пряко от княз Дондуков-Корсаков като представители на различни общности в България и на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество.
Задачата на Учредителното събрание е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
По същото време в Пловдив заседава Комисия от европейски представители, която трябва да изработи основен закон за управление – Органически устав за областта Източна Румелия[2], поставена под пряката политическа власт на султана.