Херпес
From Wikipedia, the free encyclopedia
Херпес (Herpes simplex) е вирусна инфекция, причинена от вируса херпес симплекс.[1] Инфекциите се категоризират според засегната част от тялото. Лабиалният херпес (Herpes labialis) включва лицето или устата. Той причинява малки мехури в групи (студени рани) или възпаление на гърлото.[2][3] Гениталният херпес (Herpes genitalis) може да има минимални симптоми или да включва мехури, които могат да се спукат и да образуват малки язвички.[1] Последните обикновено зарастват след около 2 – 4 седмици.[1] Преди появата на мехурите е възможно усещането за изтръпване или дори болка.[1] Херпесът се проявява циклично, имайки периоди на активно заболяване, следвани от периоди без симптоми.[1] Първият епизод често е най-тежък и може да включва температура, болки в мускулите, подуване на лимфните възли и главоболие.[1] С течение на времето епизодите на активно заболяване намаляват и стават по-леки.[1] Херпесът може да причинява и лезии в областта на пръстите и около ноктите,[4] херпесен кератит,[5] херпесен енцефалит[6] и неонатален херпес, засягащ новородени.[7]
Херпес | |
Herpes labialis на долната устна. | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | A60, B00, G05.1, P35.2 |
МКБ-9 | 054.0, 054.1, 054.2, 054.3, 771.2 |
База данни DiseasesDB | 5841 |
База данни eMedicine | med/1006 |
Мед. рубрики MeSH | D006561 |
Херпес в Общомедия |
Съществуват два типа вирус херпес симплекс – 1 (HSV-1) и 2 (HSV-2).[1] HSV-1 най-често причинява инфекции около устата, докато HSV-2 най-често води до генитални инфекции.[2] Предават се чрез пряк контакт с телесни течности или лезии на инфектирания индивид.[1] Предаване може да случи дори, когато симптомите не са на лице.[1] Гениталният херпес се класифицира като болест, предавана по полов път.[1] Възможно е да се предаде на детето при раждане.[1] След инфектиране, вирусът се транспортира по сетивните нерви към телата на нервните клетки, където остава за цял живот.[2] Сред причините за появяване на симптомите са: намалена имунна функция, стрес и излагане на слънчева светлина.[2][8] Обикновено херпесът се диагностицира въз основа на наличните симптоми.[2] Диагнозата може да се потвърди чрез лабораторен тест или чрез тестване на ДНК от течността в мехурите.[1]
Най-ефикасният метод за избягване на генитални инфекции е чрез избягване на вагинален, орален и анален секс.[1] Употребата на презервативи намалява риска.[1] Антивирусни препарати могат да се използват от инфектирания, с което също се намалява риска.[1] Ваксина срещу вируса не съществува и веднъж заразен, човек не може да се излекува.[1] Парацетамол и лидокаин могат да се използват за третиране на симптомите.[2] Медикаменти като ацикловир и валацикловир могат да облекчат епизодичните симптоми.[1][2]
Световната заболеваемост от HSV-1 or HSV-2 варира между 60% и 95% при възрастните хора.[9] HSV-1 обикновено се придобива през детството.[1] Заболеваемостта от HSV-1 е между 70% и 80% в общности с нисък социоикономически статут и между 40% и 60% в общности с висок социоикономически статут.[9] Изчислено е, че 536 милиона души по света (16% от световното население) са инфектирани с HSV-2 към 2003 г., като нивата са по-високи при жените и в развиващите се страни.[10] Повечето хора, заразени с HSV-2, не осъзнават заболяването си.[1]