Показател на вулканска избувност
скала за величината на вулканските избуви / From Wikipedia, the free encyclopedia
Показател на вулканска избувност, крат. VEI (од англиски: Volcanic Explosivity Index) — релативно мерило на јачината на вулканските избуви (ерупции). Осмислен е од Крис Њухол при Геолошкиот топографски институт на САД и Стивен Селф при Хавајскиот универзитет во 1982 г.
Избувноста се утврдува според три мерки: зафатнина на исфрлениот материјал, висината на избувниот облак и квалитативните (од „благ“ до „мегаколосален“). Скалата има отворена горна граница, при што најголемите вулкани во историјата имаат величина 8. Вредноста 0 ја носат неизбувните изливи (помалку од 10.000 м3 исфрлена тефра), а со 8 се означени мегаколосалните избуви што исфрлаат 1,0 × 1012 м3 (1.000 км3) тефра и облак со столб висок 20 км. Скалата е логаритамска, каде секој интервал на скалата претставува десеткратно зголемување на забележениот материјал, with the exception of between VEI-0, VEI-1 и VEI-2.[1]