Ускорение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ускорението е векторна физична величина, която показва изменението на скоростта на движещо се тяло за единица време, с други думи ускорението представлява производната на скоростта по времето, или, което е същото, представлява втората производна на пътя от времето . Ускорението отчита изменението не само на големината на скоростта, но и на направлението ѝ. Обикновено се обозначава с (от acceleration), а в теоретичната механика с . Единицата за ускорение в SI е m/ (метра в секунда на квадрат). Специален случай е земното ускорение, което се означава с (от gravity) и е равно на 9,8 m/s². Извънсистемна единица е gal, равна на 1 cm/s2. В този случай то има смисъл и на интензитет на земното гравитационно поле.
Серия статии на тема Класическа механика |
Импулс · Сила · Енергия · Работа · Мощност · Скорост · Ускорение · Инерционен момент · Момент на сила · Момент на импулса
Основни понятия
Формулировки
Раздели
Закони за запазване
|
Разделът от механиката, изучаващ движението в триизмерното евклидово пространство, неговото описание, а също така описанието на скоростите и ускоренията в различни координатни системи се нарича кинематика. В класическата механика за тяло с постоянна маса ускорението е пропорционално на резултатната сила и се дава от втория закон на Нютон:
където F е резултатната сила, действаща на тялото, m е неговата маса, a е ускорението.
В преносен смисъл понятието се използва и за промяна в темпа на други процеси, включително обществени, като в този случай вместо „отрицателно“ ускорение се използва „забавяне“.