Царство България
държава на Балканския полуостров между 1908 и 1946 / From Wikipedia, the free encyclopedia
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Царство България Царство Болгария | |
1908 – 1946 | |
Девиз: „Съединението прави силата“ | |
Химн: Шуми Марица | |
Царство България през 1942 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | София |
Официален език | български |
Религия | православно християнство |
Форма на управление | Конституционна монархия |
Цар | |
1908 – 1918 | Фердинанд I |
1918 – 1943 | Борис III |
1943 – 1946 | Симеон II |
Министър-председател | |
1908 – 1911 | Александър Малинов (първи) |
1944 – 1946 | Кимон Георгиев (последен) |
Законодателна власт | Народно събрание |
История | |
Провъзгласяване на Царство България | 5 октомври 1908 |
Балкански войни | 1912 – 1913 |
Букурещки договор | 10 август 1913 |
Ньойски договор | 27 ноември 1919 |
Крайовска спогодба | 7 септември 1940 |
Монархията е премахната | 15 септември 1946 |
Площ | |
Общо (1946) | 110 994 km2 |
Население | |
По оценка от 1946 | 7 029 349 |
Валута | Български лев |
| |
Днес част от | България Гърция Сърбия Северна Македония |
Царство България в Общомедия |
След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“. Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от Високата порта.
В началото на XX век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 г. и в крайна сметка на 22 септември същата година България обявява независимостта си – Фердинанд I прочита тържествен манифест в старата столица Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата – от „Княжество България“ на „Царство България“.
Краят на Царство България настъпва след окупацията на страната[1] от съветски войски и идването на власт на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. А на 8 септември 1946 е проведен референдум (в условията на чужда окупация)[1] за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република.[2] В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“,[3] въпреки че действащата по това време Търновска конституция не предвижда промяна на формата на държавно управление.[4] И до днес съществуват съмнения, че този референдум е фалшифициран.[5] В съответствие с тези резултати, на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. През 1947 г. Шестото велико народно събрание приема първата Конституция на Народна република България.